Mеста
Защитена зона „Сакар” (BG0002021)
Местоположение
Защитената зона „Сакар” се намира в югоизточната част на България и представлява нископланински район със заоблени хълмове и отворени долини в общините Свиленград и Тополовград.
Ландшафт и биоразнообразие
Характерните местообитания за нея са сухолюбиви тревни съобщества, храсталаци от драка и смесени дъбови гори. Край много от реките в Сакар все още растат стари дървета от бяла и хибридна топола - добра гнездова база за грабливите птици. Зоната има голямо видово разнообразие. Тук се срещат балканска чесновница, змиегущер, вдлъбнаточел смок, горски сънливец, благороден елен, див заек, лалугер, чакал и др. От застрашените в световен мащаб видове могат да се видят шипобедрена, шипоопашата костенурка и пъстър пор.
Птичото разнообразие е още по-голямо - 221 вида птици, от които 59 са включени в Червената книга на България, а 96 са от европейско природозащитно значение.
Значение
Сакар е от изключителна важност за опазването на грабливите птици в страната, като приютява най-голямата част от популациите на царския орел, белоопашатия мишелов, малкия креслив орел, малкия орел и черната каня.
Поминък
Районът се използва от местните хора екстензивно (по традиционен и щадящ природата начин, с минимална употреба на химикали, тежки машини и прекомерно експлоатиране на почвата) основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности.
Заплахи
Проблеми, водещи до загуба на биоразнообразие, са разораването и изоставянето на пасищата, пожари в сухите пасища, ливадите или в места с изкуствено залесени иглолистни дървесни видове, бракониерството, изграждането на ветроенергийни и соларни паркове на места с висока природозащитна стойност.
Природозащитен статус
Около 0,1 % от територията на Сакар е защитена по Закона за защитените територии (ЗЗТ). На територията има седем природни забележителности, обявени за опазване на ландшафти, скални образувания или редки растителни видове. През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
Защитена зона „Дервентски възвишения“ (BG0002026)
Местоположение
Защитена зона „Дервентски възвишения“ е нископланински хълмист район с разнообразие от местообитания, разположен източно от река Тунджа. Границата между България и Турция пресича неговия основен хребет.
Ландшафт и биоразнообразие
Около 20% от територията на Дервентските възвишения е обхваната от смесени широколистни гори от дъб, примесени с открити площи, обрасли с храсти от драка, в съчетание с тревни съобщества. Хълмовете са разделени от многобройни малки долини с поточета с типична растителност. Земеделските земи заемат ниските части и зоните около хълмовете.
Регионът приютява 120 вида птици, 25 от които са включени в Червената книга на България, а 59 от тях са от европейско природозащитно значение. Тук се намира най-голямата популация на големия маслинов присмехулник Hippolais olivetorum в България.
Значение
Дервентските възвишения са от изключително значение за царския орел, както по време на размножителния период, така и през зимата.
Поминък
Районът се използва от местните хора основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности.
Заплахи
Намаляването на пашата, както и превръщането на пасищата в обработваеми земи, е довело до загубата на тревни местообитания за лалугера, който представлява един от главните източници за храна на царския орел. Други заплахи включват употребата на пестициди, природните и предизвиканите от човека пожари.
Природозащитен статус
Около 0,02 % от територията на Дервентските възвишения е защитена от Закона за Защитените Територии (ЗЗТ). През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
Защитена зона „Западна Странджа“ ( BG0002066)
Местоположение
Защитена зона „Западна Странджа“ е разположена в югоизточна България, като обхваща западните части на Странджа планина.
Ландшафт и биоразнообразие
Територията на защитената зона включва няколко типа местообитания, като най-голямата площ е заета от обработваеми земи, пасища и храсти. Широколистните гори са представени от дъб - цер и благун, със средиземноморски елементи.
Регионът приютява 112 вида птици, 34 от които са включени в Червената книга на България, а 53 от тях са от европейско природозащитно значение.
Значение
„Западна Странджа“ от едно от най-важните местообитания за царския орел в цяла Европа, както и за опазването на още 6 вида: черна каня, ливаден блатар, дебелоклюна чучулига, белочела сврачка, голям маслинов присмехулник и среден пъстър кълвач.
Поминък
Районът се използва от местните хора основно за животновъдство, земеделие и горскостопански дейности.
Заплахи
Интензивното селско стопанство и превръщането на пасищата в обработваеми земи крие сериозни рискове за оцеляването на царския орел, тъй като води до загуба на неговите ловни местообитания.
Природозащитен статус
В региона са включени пет защитени територии под закрилата на Закона за защитените територии, които обхващат по-малко от 1% от защитената зона. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място и е приета като такова под закрилата на Директивата за птиците от Съвета на министрите през 2007.
Защитена зона „Адата – Тунджа“ (BG0002094)
Местоположение
Защитена зона „Адата - Тунджа“ се намира в южна България, на юг от град Сливен.
Ландшафт и биоразнообразие
Регионът представлява комплекс от земеделски парцели, ливади с тревна растителност, осеяни с храсти и открити пасища в близост до река Тунджа.
Регионът приютява 160 вида птици, 36 от които са включени в Червената книга на България, а 68 от тях са от европейско природозащитно значение.
Значение
През зимата „Адата - Тунжа“ е от световно значение за опазването на малкия корморан, като осигурява място за зимуване и на голямата бяла чапла. През зимния сезон районът редовно се посещава и от царския орел. Защитената зона е едно от най-важните места не само в страната, но и в Европа за опазването на полската бъбрица, големия воден бик и ливадния блатар.
Поминък
Районът се използва от местните хора екстензивно (по традиционен и щадящ природата начин, с минимална употреба на химикали, тежки машини и прекомерно експлоатиране на почвата) основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности.
Заплахи
Намаляването на пашата, както и превръщането на пасищата в обработваеми земи, е довело до загуба на тревни местообитания за лалугера, който представлява един от главните източници за храна на царския орел. Други заплахи включват употребата на пестициди, природните и предизвиканите от човека пожари.
Природозащитен статус
Регионът не се ползва със закрилата на националното природозащитно законодателство. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
Защитена зона „Каменски баир“ (BG0002059)
Местоположение
Защитена зона „Каменски баир“ се намира в южната част на България, югозападно от град Сливен, в териториите на село, носещо същото име.
Ландшафт и биоразнообразие
Основен тип местообитания в района са открити площи обработваема земя, пасища и храсти. Река Тунджа е разположена в южната част на областта, като притокът й – река Арка, минава през нея.
Въпреки малката си площ, Каменски баир приютява 142 вида птици, като 43 са включени в Червената книга на България, а 61 са от европейско природозащитно значение.
Значение
Районът като ловна територия за царския орел, е от световно значение за опазването на вида. Защитената зона осигурява храна и за ловния сокол, египетския лешояд, черната каня, малкия креслив орел, ливадния блатар, малкия орел и др.
Поминък
Районът се използва от местните хора екстензивно основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности.
Заплахи
Намаляването на пашата, както и превръщането на пасищата в обработваеми земи, е довело до загуба на тревни местообитания за лалугера, който представлява един от главните източници за храна на царския орел. Други заплахи включват употребата на пестициди, природните и предизвиканите от човека пожари.
Природозащитен статус
Регионът не се ползва със закрилата на националното природозащитно законодателство. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място и е приета като такова под закрилата на Директивата за птиците от Съвета на министрите през 2007.
Защитена зона „Сините камъни – Гребенец“ (BG0002058)
Местоположение
Защитена зона „Сините камъни – Гребенец“ е разположена в Сливенската планина, част от главната Старопланинска верига.
Ландшафт и биоразнообразие
Районът обхваща част от южните склонове на източна Стара планина, осеяни с гори, пасища и скали.
Сините камъни, Стидовска планина и планински хребет Гребенец приютяват 170 вида птици, от които 57 са включени в Червената книга на България, а 69 са от европейско природозащитно значение. Защитената зона включва изключително ценни местообитания за размножаване и храна на редица видове грабливи птици, сред които царския орел, ловния сокол, египетския лешояд, скалния орел, белоопашатия мишелов и др.
Значение
Защитена зона „Сините камъни – Гребенец“ е от световно значение за опазването на царския орел, като представлява територия, както за размножаване, така и за временен дом на младите птици. Районът е едно от най-важните места не само в страната, но и в Европа за опазването и на ловния сокол. Пасищата, които се намират в близост до село Тополчане, приютяват многобройна колония на европейски лалугер, който е основен източник на храна за двата вида.
Поминък
Районът се посещава екстензивно от туристи от страната и чуждбина и се използва от местните хора основно за животновъдство и в по-малка степен за земеделие и горскостопански дейности.
Заплахи
Намаляването на пашата, както и превръщането на пасищата в обработваеми земи, е довело до загуба на тревни местообитания за лалугера, който представлява един от главните източници за храна на царския орел. Други заплахи включват употребата на пестициди, природните и предизвиканите от човека пожари и зараждащата се заплаха от развитието на вятърната енергия.
Природозащитен статус
Около 70% от територията на защитената зона е под законова защита, чрез обявяването на Природен парк „Сините камъни“.
