Един от най-тайнствените бозайници в България, уловен за първи път след 40 години

13 June.2017

При полеви проучвания на експерти от БДЗП (д-р Недко Недялков и д-р Георги Попгеоргиев), проведени в района на Сакар на 10.06.2017 г., за голяма изненада беше уловен възрастен женски мишевиден сънливец (Myomimus roachi). Мишевидният сънливец е един от най-редките и енигматични бозайници в България и Европа. Това е първото улавяне на този вид за последните 40 години у нас, като предното улавяне е край Бургас, през далечната 1978 година.
 

През последните десетина години кости от мишевиден сънливец бяха намирани в погадки от сови (основно от забулена сова и бухал), като беше установен и в някои нови райони. Въпреки това оставаше загадка къде и в какви местообитания живее този вид в България.


 

Сънливецът беше уловен на дъб на височина от 1,8 м и след измерването и заснемането беше освободен веднага на мястото на улавянето. Местообитанието в района е представено от полуотворени тревисти местообитания с разпръснати единични стари дървета от дъб, круша и храсти. За съжаление се оказва, че този тип местообитания в България са изключително застрашени. През последните 2-3 година се появи практика на механично премахване и разчистване на храсти и дървета, за да се поддържат пасища. При почистването, освен че се унищожават местообитанията като се премахва храстовата и дървесната растителност,  има и множество регистрирани случаи на загинали животни – костенурки, таралежи, зайци, змии и др.
 

Мишевидният сънливец се среща само в Югоизточна България, Източна Тракия (Турция) и по крайбрежието на Западна Мала Азия, които не са потвърждавани отдавна. Видът е включен в Червената книга на България (2014) и в Световния червен списък на IUCN в категорията „Уязвим“ (VU).


 

Проучванията в района на Сакар са част от инвентаризацията на биоразнообразието, осъществявано в рамките на LIFE проекта на БДЗП „Земя за царския орел“, целящ опазването местообитанията на царския орел.


 

Допълнителна информация за мишевидния сънливец
 

Този вид е една от зоологични сензации на 20 век за Европа. Фауна на Европа, и особено бозайниковата фауна, се смята за една от най-добре проучените в света и изненади не се очакват тук. Но през 1960 г. екип от български учени установяват не само нов вид, но и нов род бозайник за фауната на Европа! В района на Сакар и западна Странджа са уловени десетина екземпляра от гризач, който не прилича на нищо познато от Европа – определен е като мишевиден сънливец. Най-близкият роднина (към това време) се е срещал на повече от 2500 км от там в един планински район – Копет Дак в Туркменистан. Тогава тази новина обикаля страниците на престижни научни списания по света. При по –детайлно проучвания на морфологията се установява, че мишевидните сънливци от Европа се различават от тези в Туркменистан, и затова са отделени в нов вид – български мишевиден сънливец (Myomimus bulgaricus).
 

Но историята не приключва до тук. При ревизия на фосилни материали от пещера в Палестина, се оказва, че един сънливец (Philistomys roachi) описан от там, изключително много прилича на нашия мишевиден сънливец, така е синонимизиран и става Myomimus roachi. Това е един от реките случай в зоологията, когато видове, описани като фосилни, възкръсват в съвременната фауна.
 

През следващите години (60-70-те години на ХХ век) видът е установен при фаунистични проучвания в Източни Родопи и околностите на Свиленград, но така и не се провеждат специални проучвания върху биологията и екологията на този рядък вид.
 

Българските учени улавят този вид изключително на земята – в стари лозя, край житни и царевични ниви, и предполагат, че води наземен начин на живот (за разлика от останалите видове сънливци, които са свързани с горски местообитания), като своя роднина от Копет Дак. Но през 70-те години този вид е установен в съседна Турска Тракия, където го улавят изключително по стари дървета (круша, орех, дъб и др.). Преди 3 г. екип от български и турски учени проведоха първите проучвания с радио-предаватели на вида, проведени в турска Тракия. От това проучване стана ясно, че видът живее в хралупи на стари дървета на височина от 1,5-2 м, но понякога слиза и на земята – вероятно да търси храна (насекоми, различни плодове) и да се придвижва в полуоткритите местообитания.


 

Фотографии:  Георги Попгеоргиев и Недко Недялков

Последни новини

Всички новини