Мерки за възстановяване и устойчиво управление на пасища с цел опазване на царския орел и биоразнообразието

Една от основните цели на LIFE проекта „Земя за царския орел“ е да тества различни методи за възстановяване и управление на пасища и ливади като ловни местообитания на световно застрашения царски орел, но и в полза на богатото биоразнообразие в Натура 2000 зоните в Югоизточна България.

В периода 2016-2020 фермерите-партньори по проекта възстановиха и поддържаха над 14 000 декари пасища чрез три основни начина – (1) паша на дребен добитък (овце и кози), (2) паша на едър добитък (крави и коне), и (3) косене за сено.

Експерти-биолози проучваха основни елементи на биоразнообразието - птици, бозайници, влечуги и растителните видове в тревните съобщества, за да установят ефекта от трите метода на управление на пасищата върху видовете и местообитанията.

Обобщените резултати от тези проучвания за целия период на проекта са представени в Доклад, озаглавен „Мерки за възстановяване и устойчиво управление на пасища като хранително местообитание на царски орел (Aquila heliaca)“.

Заинтересованите страни могат да изпращат предложения и становища до 26 ноември 2020 г на и-мейл: svetoslav.spasov@bspb.org или на адрес София, 1111, жк Яворов, бл. 71, вх.4 ап. 1.

Пълният текст на доклада е достъпен тук.

Основните резултати, представени в доклада могат да се обобщят така:

• Опазването на тревните местообитания и запазване на мозаечния характер на растителните съобщества е от основно значение за опазване на биологичното разнообразие в защитените зони от Натура 2000. Огромната част от животните, с които се храни царският орел, са изцяло зависими от наличието на пасища с храсти и групи дървета.
• Препоръчва се запазване на съществуващите към момента забрани за дейности, изброени в заповедите за обявяване на Натура 2000 зоните за опазване на дивите птици, въпреки че те не гарантират в максимална степен опазването на тревните местообитания и елементите на биоразнообразието, свързани с тях.
• Необходимо е да се запазят площите с основните категории природни местообитания, като при селскостопанските дейности се следи за реалното състояние на териториите, без значение от начина на трайно ползване на поземлените имоти. В момента няма забрана за разораване на тревни местообитания, намиращи се върху имоти с начин на трайно ползване „нива“, тази забрана в част от защитените зони важи само за имоти с начин на трайно ползване „пасище, мера, ливада“.
• Основна част от териториите следва да се управляват за постигане на оптимално количество на храстовата растителност от 30% до 50% с дисперсни храсти и комплекси от храстова растителност с размери от 50 до 500 m2 на ниво физически блок. Препоръчително е да се разработи модел на План за контролиране на дърветата и храстите в земеделското стопанство, който да кореспондира с екологичните специфики (проективно покритие/мозаечност) на целевите видове животни.
• Дейностите по почистване на затревените площи се провеждат в периода от 15 октомври до 28 февруари. В момента няма ограничения за периода за почистване на пасищата от храсти и друга „нежелана“ растителност, което води от една страна до унищожаване на редки и застрашени биологични видове, когато това се прави през размножителния период, а от друга спомага за заобикаляне на забраната за косене преди 15 юли.
• При управлението на затревените площи не трябва да се използват шредери, тежки верижни машини или друга техника, чиято употреба създава рискове или води до директно унищожаване на екземпляри от животински видове. Така ще се прекрати както физическо унищожаване на локални животинско популации, които са важни за хранителната диета на царския орел,  така и повишения риск от образуване на рудерални (нитрофилни) огнища и обща рудерализация на тревната растителност в полигоните.
• Обработените с шредер територии трябва да се управляват като пасища и/или ливади и в зависимост от вида на физическия блок, но това трябва да стане след санитарно почистване на нитрофилните огнища – изнасяне на натрупаната органична маса и прекопаване, изкореняване на пънове и издънки на храсти. След санитарните мероприятия площите се подлагат на умерена до екстензивна паша от овце или смесени стада от овце и кози с ниска гъстота на пасищните животни (около 0,25 ЖЕ/ха). Епизодичино, за кратко време  могат да се пускат и стада от говеда с численост максимално до 0,5 ЖЕ/ха при спазване на ротационен принцип, за да не се предизвика преизпасване или прекалено утъпкване.
• Броят пасящи животни на единица площ зависи и от продължителността на времето за изпасване. Приема се, че зависимостта между гъстотата на пасящите животни (в ЖЕ, а нормата е ЖЕ/ха/бр.седмици или година – общо 52 седмици) и продължителността на пашата (бр. седмици или годишно) е обратно пропорционална. През месеците, когато продуктивността на тревните съобщества е много ограничена (есен-зима и за на-южните райони и лято) степента на допустимо натоварване  трябва да бъде по-ниска, а през периода на активно натрупване на фитомаса - по-висока.
• Пашата на домашни животни трябва да става по система, която осигурява поддържане на пасищата в добро състояние. Тя представлява редовната, организирана последователност на придвижване на пасящите животни върху територията на пасището. Свежда до два основни типа паша: паша с определен брой животни на определена площ (непрекъсната паша) и паша на ротационен принцип (ротационна паша), като двете може и да се комбинират. Препоръчителна е паша на овце, кози (0,25 ЖЕ/ха/год. ) и говеда (до 0,5 ЖЕ/ха/год.).
• Необходимо е да се разработи модел за План за контролирана паша и косене  в земеделско стопанство, който да осигуряват сигурно и системно обезпечаване на тревните местообитаиния като обща площи необходимата пространствена хетерогенност – относително постоянно през годините съотношение между проективното покритие на дървесните растения и тревистата растителност.
• Косенето, като подход за управление и поддържане на тревостоя, се определя от:
  • периода – следва да се извършва след 15 юли, когато размножителния период за повечето наземногнездящи птици е приключил;
  • честотата – веднъж годишно;
  • обхвата – да се оставят се 10-15% неокосени площи;
  • методи на изрязване на тревите - препоръчва се използване на режещи косачки с греди и височина на изрязване 8-10 см.

При възстановяване на тревните съобщества върху разорани терени са приложими два метода:

1. Естествено възстановяване от наличната почвена банка от семена и диаспори при внимателно механично контролиране на някои групи експанзивни растения чрез последващо екстензивно изпасване.
2. Засяване с автентични семена от местен произход на видове от характеризиращата група за всеки хабитат. Този процес е съпроводен със съществената трудност да бъдат осигурени такива семена, които следва да бъдат предварително отгледани на специално избрани пробни площи от естествената растителност на района или на специални производителни територии. Използването на други тревни смески крие рискове от разселване на инвазивни растителни видове.