Европейски лалугер

  1. Начало
  2. Видове
  3. Европейски лалугер

Европейският лалугер е вид с постоянно намаляващи численост и ареал, както в Европа, така и в България. Видът е изчезнал от Германия, Хърватска и Полша. В България се констатира изчезване на 30% от колониите на европейския лалугер в сравнение с периода 1950-1990, като 28% от сега съществуващите колонии са застрашени (KOSHEV 2008). По голямата част от изчезналите колонии се намират в Софийското поле, Планинските райони и Добруджа. Предполага се, че видът е изчезнал от Югозападна България и по специално от долините на реките Места и Струма.


Европейски лалугер, © Димитър Градинаров

Европейският лалугер е основен хранителен компонент за много хищници (птици и бозайници). Много от тях са редки (включително световно застрашени) и защитени от българското и международно законодателство. От птиците това са - царския орел (Aquila heliaca), скалния орел (A. chrisaetos), ловния сокол (Falco cherrug), малкия (A. pomarina) и голям (A. clanga) креслив орел и др. От бозайниците това са редките пъстър пор (Vormela peregusna) и степен пор (Mustela eversmanni).

ОПИСАНИЕ НА ВИДА

Европейският лалугер (Spermophilus citellus L.) e средно голям (<500 g) дневно активен гризач, който се среща на слабо структурирани популации (често наричани в България колонии) в откритите необработваеми безлесни местообитания в Централна и Югоизточна Европа. Средната дължина на тялото заедно с главата е от 164 до 204 мм. Опашката е дълга 40-58 мм или около 1/4 до 1/3 от тялото. Средното му тегло е 200-350g.

ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУС

Видът намалява своя ареал и претърпява драстичен спад в своята численост. Същевременно той е изключително важен хранителен ресурс за няколко вида световно застрашени птици и бозайници. Поради тези причини е включен в много европейски и български природозащитни закони и конвенции:

  • Бернската конвенция, Приложение II (строго защитени видове от фауната), както и в Директива 94/43 на ЕEC, Приложения II и IV.
  • Закона за Биологичното Разнообразие приложение № 2. към чл. 6, ал. 1, т. 2 (ДВ, бр. 77 от 2002 г.).
  • Червения списък на IUCN, категория „уязвим“ [VU A2bc] (COROIU et al. 2008).
  • Червена книга на България, Том 2. Животни с категория уязвим [VU А1с] (СТЕФАНОВ – под печат).


БИОЛОГИЯ И ЕКОЛОГИЯ

Лалугерите образуват колонии от няколко до стотици индивиди. Той има силно изразен годишен цикъл, в който основна част заема хибернационият период с продължителност около 6-7 месеца.

Размножаването започва веднага след като се събудят от зимен сън (февруари - март). Бременността трае около 28 дни. През април - май се раждат около 5-8 голи и слепи малки. Малките прекарват първите 4 седмици в дупката. Лалугерите, за разлика от много от гризачите, се размножават през втората година на своето развитие.

Европейският лалугер обитава дупки в земята, които изкопава сам. В тях той прекарва нощта, крие се от хищници, отглежда своите малки и заспива зимния си сън. Храни се главно с растителна храна (зелени части на  тревисти растения и семена). През лятото и след жътва се случва да се засели в житни ниви, където се храни със зреещите пшенични и ечемични семена.


Европейски лалугер, © Светослав Спасов

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

Европейският лалугер е разпространен в югоизточна Европа.  България се намира в южната част на ареала на вида. У нас той се среща се в някой части на Дунавската равнина, Тракийската низина, Софийското и Подбалканските полета. Съществуват и няколко изолирани високопланински популации на Витоша, Рила, Централна и Западна Стара планина.

Обитава открити необработваеми места, покрити с ниска тревна растителност (ливади, пасища, сухи степи, покрайнините на обработваемите полета, покрай пътища и др.). 

ЗАПЛАХИ

Европейският лалугер е застрашен от изчезване вид. Причините, за да се достигне до това състояние, са няколко. Като цяло това е разрушаването на неговите местообитания. То бива по няколко начина:

  • Механичната обработка на огромни земеделски масиви и засаждането им с монокултури - с увеличаването на обработваемите площи човек не само разрушава местообитанията, но прекъсва и естествените връзки между отделните лалугерови колонии;
  • Интензифициране на селското стопанство - при този процес се използват много и най-различни видове химикали: хербициди, инсектициди, родентициди, минерални торове и др.;
  • Строеж на пътища, автомагистрали и разширяване на застроените площи - това въздействие е особено валидно в страните от Централна и Западна Европа;
  • Изчезване на пасищата - отглеждането на домашни животни (овце, говеда, коне и др.), които пасат свободно, разнообразява растителния състав и не позволява на тревата да израсте висока. Когато тревата е ниска, лалугерът вижда своите потенциални врагове. Но през последните 15 години животните, отглеждани свободно на паша, намаляха значително. Много пасища деградираха или изчезнаха, а това се отразява пагубно и на лалугера.

Източник: http://www.groundsquirrel.org

Повече информация за вида може да намерите в Плана за действие за опазване на европейския лалугер Spermophilus citellus в ЕС.


 

Последни новини

Всички новини