Царски орел
Царският (кръстат) орел е една от най-редките птици както в България, така и в света. В миналото е бил сред най-разпространените грабливи птици у нас, а днес популацията му наброява едва 35 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна България, като най-много са в Сакар.
Възрастен царски орел, © Петер Цонка
От хилядолетия царският орел е почитан като свещена птица, защото предците ни смятали, че прогонва буреносните облаци и спасява реколтата. И до днес в някои краища на България вярват, че ако царският орел бъде убит или му се напакости, голяма беда ще сполети хората. Народното му име е „кръстат орел” заради белите петна, наподобяващи еполети върху крилете му, които се виждат при полет.
Причините за драстичното намаляване на вида са много, но сред основните са масовото избиване на хищните птици през 50-70-те години на миналия век, промяната на местообитанията и развитието на интензивно селско стопанство, което доведе до намаляване и изчезване на дивите животни, които служат и за храна на царския орел. Неправилното използване на пестициди в земеделието, незаконното залагане на отровни примамки и бракониерството са все още причина за смъртта на много орли. През последните години се разкри и още една заплаха за царския орел, за която доскоро нямаше доказателства, че съществува. Чрез сателитното проследяване на млади царски орли БДЗП доказа, че значителна част от младите птици загиват в резултат на токов удар, при опит да кацнат на необезопасени стълбове от електроразпределителната мрежа. 67% от маркираните орли, чиято съдба е известна, загинаха от токов удар на територията на България и Турция.
Интерактивен модул за сателитно проследяване на царските орли с поставени сателитни предаватели
ОПИСАНИЕ НА ВИДА
Царският орел (Aquila heliaca) е един от най-едрите орли в България, малко по-малък от скалния орел (Aquila chrysaetos). Размерите на тялото варират от 72 до 84 см, а размахът на крилата му е между 180 и 215 см. Възрастните птици са тъмно кафяви, почти черни, с много характерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща големина, които могат да отсъстват напълно при някои индивиди. Основният цвят на опашните пера е жълтеникаво-сивкав.
Млад царски орел, © Даниеле Окиато
Младите птици са с кафяви пера с охрист цвят в центъра, което им придава специфичния за тях светло кафяв външен вид. Маховите пера при младите птици са равномерно тъмни. Възрастното оперение се достига след 6-ата година.
Относно вътревидовата систематика на царския орел (Aquila heliaca Savigny,1809) съществуват различни мнения. Според едно мнение видът е представен от два подвида - източен царски орел (Aquila heliaca heliaca Savigny, 1809) и западен (испански или пиренейски) царски орел (Aquila heliaca adalberti Brehm, 1861). Според други автори A. heliaca adalberti трябва да бъде отделен като самостоятелен вид Aquila adalberti.
БИОЛОГИЯ
Царският орел предпочита хълмисти и равнинни райони, където гористи места или групи дървета се редуват с открити пространства - пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене царският орел използва единични или групи високи дървета, растящи покрай реки, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. Надморската височина, която предпочита е между 25 и 1 230 м.
Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездото си и някои гнездови територии са заемани от царския орли в продължение на много години. Минималното разстояние (установено с GPS) между гнездата на различни двойки е 4700 m. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Те са много красиви и при тях птиците се издигат във въздуха и рязко пикират със свити крила.
Гнездото е разположено на височина между 7 до 26 м от земята. То се изгражда от двете птици, като за направата му се използват сухи клони. Домът на орела достига размери от 1,2 до 2,2 метра. Дебелината му е от 30 до 90 см., а теглото му може да достигне до 200 кг. Често двойките имат повече от едно гнездо, като използват едното, а другите са резервни. Основните дървета, използвани за гнездене, са хибридните тополи (Populus sp.), следвани от различни видове дъб (Quercus frainetto, Quercus pubescens, Quercus cerris, Quercus petraea). В по-редки случай гнездата се разполагат върху бял бор (Pinus silvestris), обикновен бук (Fagus sylvatica) и салкъм (Robinia pseudoacacia).
След втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. По изключение са известни и мътила от 4 яйца. Мъти основно женската, а мъжкият я сменя, колкото тя да се нахрани или й носи храна в гнездото. Инкубационният период продължава около 43 дни. Храненето на малките се извършва основно от женската, а мъжкият е отговорен за доставянето на храната. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят и ги обучават как да ловуват.
_small.jpg)
Гнездо на царски орел с малки, © Димитър Демерджиев
Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември - края на октомври. След това младите птици се отправят на миграция, като обикновено достигат до Турция, Израел, Сирия. Една от младите птици със сателитен предавател, чийто полет следяхме в рамките на проекта LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”, достигна чак до Судан. Възрастните птици са постоянни и зимуват тук, тъй като са опитни ловци и за разлика от младите могат да си набавят плячка дори и през студените месеци.
Миграцията на източно европейския царски орел беше проучена за първи път в рамките на Проекта LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”. Благодарение на сателитното проследяване на 22 млади царски орела вече знаем много повече за местата, където птиците зимуват, за временните им квартири и за начина им на живот.
Царският орел ловува на открити терени - пасища, ниви, голи хълмове. Най-често птицата оглежда, понякога в продължение на часове, ловната територия от подходяща наблюдателна точка. При забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери орлите периодично се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им.
Основната храна на царския орел в България е таралежът (Erinaceus roumanicus). Следва лалугерът (Spermophilus citellus), заекът (Lepus europaeus), полевките (Microtus sp.), белият щъркел (Ciconia ciconia) и др. Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 150 различни вида животни. През зимата се засилва делът на врановите птици и мършата. Понякога царският орел отнема плячката, добита от други грабливи птици. Това поведение е особено характерно за младите царски орли, нямащи достатъчно опит в ловуването.
Европейски лалугер, © Светослав Спасов
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Царският орел е разпространен като гнездящ от Централна и Югоизточна Европа до Централна Азия.
Най-източната точка на гнездене е в Даурската степ през 1908 г., 115° и. д. Съвременното разпространение на вида на изток достига района на ез. Байкал (110° и. д.), на север гнездящ до 57° с. ш. в Кунгурската лесостеп, на юг до 35° с.ш. на о. Кипър, а на запад в Австрия - 16° и.д. Вероятно разширение на гнездовия ареал в северна посока се наблюдава през последното десетилетие, като видът е установен да гнезди в Кондо-Алимското междуречие, 59° с. ш. Двойка с излетяло младо и празно гнездо са регистрирани и през 2008 г., северно от 60° с. ш.
Зимува на Балканския полуостров, Арабския полуостров, в Североизточна Африка, достигайки на юг Танзания, Южна и Източна Азия, Индия, на изток Корея, Япония и Тайван, и на югоизток Сингапур.
Европейската популация на вида е оценена на 1768 – 2229 двойки (Demerdzhiev et al., 2011), а световната на 5 200-16 800 двойки (BirdLife International, 2009). Източният царски орел е класифициран като уязвим в световен мащаб (BirdLife International, 2012) и застрашен на европейско равнище (Tucker, Heath, 1994). Включен е в Приложение 1 на Директивата за птиците, Приложение 1 на CITES и Приложение 2 на Бонската и Бернската конвенция. На национално равнище видът е включен в Приложение II, III на Закона за биологичното разнообразие, както и в Червена книга на Република България (Големански, 2011).
ЗАПЛАХИ
Унищожаване на естествените меостообитания
Загубата, ограничаването и деградацията на естествените местообитания са най-големите и сериозни заплахи за дивата природа и популациите на хищните птици в частност (NEWTON, 1979). Много често местообитанията се редуцират и в същото време фрагментират. Като резултат остават малки парчета, които не са нарушени, като островни хабитати в деградирана обработваема земя. Налице е тенденция към разораване и превръщане на някои от най-значимите за царския орел територии, стопанисвани като пасища, в обработваеми земи, лозя и овощни градини (района около Сливен, Сакар, Дервентски възвишения, Западна Странджа). По този начин биват разрушавани компактните и многочислени лалугерови колонии и някои от двойките са лишавани от хранителния си ресурс, което може да доведе до напускането на териториите. В една от планинските територии на царския орел (Средна гора) двойката не се размножава от 2004 г. насам, а територията остава незаета след 2009 г. В района е налице ясно изразена тенденция към разораване на ливадите, местообитание на лалугера, и превръщането им в картофени ниви. В резултат на това, площта и плътността на все още съществуващите лалугерови колонии силно намалява (ДЕМЕРДЖИЕВ, 2011). Изследване за Сакар планина проведено през периода 2007-2011 г. показва, че за 4 години е настъпила сериозна промяна в местообитанията на царският орел като затревените площи намаляват с близо 9%, за сметка на увеличаване на обработваемите земи. Субсидирането на засяване на единица площ стимулира фермерите да разорават затревени площи, стопанисвани до момента като пасища. След 2011 г. този процес е особено видим в района на Сливенското поле и Дервентските възвишения, като разораванията в Сакар продължават.
Европейският лалугер (Spermophilus citellus) е важна част от хранителния спектър на царския орел в Централна и Югоизточна Европа. Орлите предпочитат този гризач, тъй като той живее в колонии и осигурява обилна храна, там където го има.
За съжаление лалугерът също е световно застрашен вид и числеността му постоянно намалява. Това се дължи на унищожаване на пасищата, подходящи за лалугера, които се поддържат с ниска трева чрез традиционно животновъдство.
Разораването на постоянно затревените площи, освен че унищожава колониите на лалугерите, води до директно унищожаване на множество други бозайници, влечуги и наземно гнездящи птици, с които орлите се хранят. Възстановяването на пасищата и подкрепата за традиционното за района пасищно животновъдство е от важно значение за опазването на царския орел и голям брой видове животни, обитаващи тревните местообитания.
Обезлюдяването на селата и намаляването на броя на овцете и другите домашни животни води до обрастване на пасищата т.е. отново до загуба на тревни месотобитания. Определени видове треви и храсти се развиват бурно, израстват високо и потискат растежа на останалите растения. Условията за живот стават неблагоприятни за лалугерите. Те се нуждаят от разнообразни видове растения за храна и ниска трева, които да не им пречи да тичат и да виждат враговете си. В обраслите пасища лалугерите изчезват. А те са основната храна на царските орли. Когато има достатъчно овце, те пасат равномерно тревите и не позволяват прекомерното обрастване на пасищата.
Електропроводи
В резултат от сателитното проследяване на млади царски орли, извършено в рамките на LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България”, вече знаем със сигурност, че необезопасените стълбове от електропреносната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици.
Те загиват най-често от токов удар, когато докоснат два проводника или проводник и заземена част от съоръжението. В България голям процент от електропроводите са опасни за едрите грабливи птици и щъркелите. Някои от тях представляват истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка година. Царските орли обичат да кацат на стълбовете. Дори в някои страни те строят гнездата си по далекопроводите. За съжаление, птиците не могат да различават опасните от безопасните.
Именно затова БДЗП работи активно с EVN България Електроразпределение за изолирането на най-опасните електрически стълбове в близост до гнездата на царски орел (http://www.lifeforsafegrid.bg/).
Отравяне
Масовото използване на отровни примамки срещу хищниците през петдесетте години на миналия век е друга причина за изчезването на царските орли.
Друга голяма опасност за хищните птици са гълъбарите, които също залагат отровни примаки, за да елиминират големия ястреб и сокола скитник, които са най-честите нападатели на гълъбите. Жертва стават обаче всички хищни птици, които без изключение са защитени от закона. Използването на отрови е строго забранено, защото представлява заплаха не само за домашните животни и дивеча, но и за хората. За съжаление поставянето на отровни примамки не е прекратено.
Безпокойство
Безпокойството от страна на човека често води до неуспех при излюпването на малките. В България много от дърветата с гнезда са разположени в открити пространства и близо до обработваеми площи. Орлите са свикнали с традиционните селскостопански дейности, като пашата, оранта или движение на каруци и автомобили по черните пътища. В Сакар можем да видим как овчар със стадото си преминава под гнездото, без мътещият орел да реагира. Появата обаче на непознати за тях машини или хора с различно поведение, причинява напускане на гнездото.
Примери за това са появяването на камион с работници, туристи, провеждането на сечи в близост до гнездото. Напускането на гнездото води до загиване на люпилото поради изстиване или прегряване на яйцата.
Острел
През 40-те години на 20 век започва масова кампания срещу грабливите птици. Обявили са ги за "вредни" и масово са ги избивали. Разсъждавали са по следния елементарен начин: "грабливите птици ядат зайци и яребици, ако ги унищожим, ще има повече за нас". Ловците дори са били длъжни да представят всяка година крака на убити грабливи птици за заверка на ловните билети. Разбира се, след време науката екология разкрила, че повечето от грабливите птици се хранят с гризачи и дори са "полезни" за нас хората. А малкото, които се хранят с дивеч, също имат изключително важно място в природата. Това изпитали на гърба си ловците в Норвегия, които успели да унищожат почти напълно грабливите птици, мислейки, че така ще се увеличи броят на белите яребици. Станало точно обратното – числеността на яребиците спаднала многократно, тъй като се оказало, че яребиците страдат от заразна болест, която преди не успявала да вземе големи размери, понеже болните птици били бързо изяждани от хищниците. След избиването на грабливите птици, болните яребици заразявали много от здравите и заболяването взело катастрофални размери.
Днес всички видове грабливи птици са защитени от закона. За много от видовете обаче е късно. Някои, като брадатия лешояд, вече са изчезнали напълно от природата на България. Други, като царския орел и ловния сокол, са на границата на изчезването.
Промяна на местообитанията от интензивното горско стопанство
Изсичането на старите гори, селективното изсичане на остарелите дървета и залесяването на пасища води до разрушаване и на размножителните и на хранителните местообитания на царския орел.
В последните десетина години сериозна заплаха е масовото изсичане на тополите. В България гнездата на царските орли са основно на тополи, тъй като те обикновено са единствените високи дървета, оцелели в ниските части на страната. Засиленото търсене на тополова дървесина за износ предизвика широко мащабна законна и незаконна сеч. Землищата на цели села останаха без нито една топола.
Пожари
Пожарите могат пряко да разрушат обитаемите гнезда. В България броят и размерите на пожарите се увеличи драстично през последните десет години. Някои от най-опустошителните от тях бяха в районите, важни за царския орел. Освен, че могат да причинят пряко унищожаване на дърветата с гнезда на царски орли, пожарите увреждат и техните хранително местообитания, тъй като много от животните, с които се хранят орлите, загиват в пламъците или са принудени да мигрират в незасегнати райони.
Замърсяване на околната среда
Използването на пестициди в селското стопанство е причина за загиването на много птици. По време на кампания срещу полевките през 1989 г. бяха изтровени хиляди грабливи птици в цялата страна. Тогава загинаха и много царски орли.
Природни бедствия
Силният вятър и бурите могат да бъдат причина за падането на гнездата. В периода 2000–2012 г. в България са регистрирани петнадесет случая на падане на гнезда в резултат на силни ветрове. В резултат на това са загинали пет малки, а едно получава тежки наранявания и не може да бъде върнато в природата.
Хищничество
През 2012 люпило от две малки в Сакар става жертва на хищничество от страна на хищен бозайник, най-вероятно белка.
Гладуване и агресия в люпилото
Поради недостиг на храна понякога по-силното и по-голямо орле убива своят по-слаб събрат. Възможно е също така по-слабото орле да загине поради системно недохранване, тъй като при лимитиране на хранителните ресурси двойката орли избирателно хранят по-едрото. Около 35% от загубите на малките се дължат на агресия в люпилото или на гладуване.
Изтегли:
"Помощ за Властелина на бурите"
